Налага се да се тревожим,
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи,
с нещастията и бедите.
Не безметежни и доволни,
в живуркането тъжно свити,
а будни, честни, нараними,
запазили и свян и дързост,
да браним правдата безименни,
да търсим истинската мъдрост.
Усетим ли по свойта кожа
да пъплят болки и поблеми,
налага се да се тревожим,
поне докато не умреме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
когато себе си спасяваме
Антените за чуждото трагично
с предимство да откъснем и забравим.