Нали не съм се лъгала, че мога
да обичам още, след всичките лета и зими,
и в дните си, необозримо,
дали ще мога да обичам - тебе?!
Нали не съм се лъгала
за всичко, което извървях със теб до тука,
и миналото ни недавно
превръщаше във зима всяко лято?!
Нали не съм се лъгала напразно
за празните ми нощи, все без тебе.
Но бъдещето е случайност,
и не за него режеш ми крилете?!
Нали не съм се лъгала за себе си-
наивно е да казвам, че съм жалка,
когато и стрелките на часовника ръждясват,
а спряха се - във ролята на секунданти?!
Нали не съм се лъгала за тебе,
че "тихите води" са най -дълбоки.
Когато в тях нагазя до колене,
опитам ли да се измъкна, току потънала съм бавно?!
Нали ще ми простиш, когато
ти кажа просто: Уморих се.
От мене си отива само лятото.
Но искам да обичам още!
© Нели All rights reserved.