Поглеждам към стената
и виждам твоята ръка.
Ах, как искам да не беше така,
но, колко жалко - това е само мечта.
Сега съм тук, с теб и без теб,
и все пак боли.
Живота си бих дала за теб,
но ти не знаеш това, нали?!
Иска ми се да не те обичах,
иска ми се да не ме боли,
иска ми си да не го отричах,
но не става. Нали?!
Нали?! Признай, че е така...
Животът продължава...
А с мен само споменът остава,
ти не знаеш колко много ме нарани. Нали?!
Останах сама...
Счупена, наранена и без душа.
А ти дори не знаеш, че е така.
Нали?!
© Иви All rights reserved.