Глътка непреглътната, сълза неотронена,
една от многото, играта загубила...
Захвърлена там някъде във спомена,
в една лъжа красива се влюбила...
Това бях аз в твоите очи красиви.
Не усещаше това, което аз усещах.
Все още помня погледите милостиви
и как извърташе очи, когато ги пресрещах...
Целувайки те сякаш през стъкло,
за поне глътка истина жадна,
обичах те все повече, без да знам защо.
Вървях по ръба, а чувствах, че ще падна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up