Нали те има, Любов!?
на А, Б, В...?
Отронени като сълзù, се разпиляват дните...
по пътищата ми съдбовни плахо криволичат.
С нозе, одраскани до кръв, и с вяра във мечтите
вървя... и уча устните "Обичам те" да сричат!
Макар и непристъпил още в сивия ми ден,
ще си повтарям тихо двете влюбени слова...
Дали пък някога, от бяла нежност запленен,
във погледа ми гаснещ ще разпалиш ти жарта?
Нали те има, Принце!? Чакаш ли ме нощем?
Почти научих устните да шепнат... със любов! ...