Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема.
Сестра, съпруга, майка, дъщеря,
забравила, какво е лично време –
изгубвам се в минутка тишина.
Животът си обаче, не заменям,
дори за всички радости в света.
По-важно е, как аз се възприемам,
нали затуй наричат ме Жена!