Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече,
тъй - по Маришки бреговете нежно гали
и на Съдбата пъстра чергата тъче
и пали в мене хиляди пожари...
Угасва Слънцето зад хълмовете! Фа-минор!
Звезди въшебник някакъв запали...
Но самотата си остава строг затвор.
Ще споделят ли шастието моите другари?