Намерих го!
Намерих го в еднообразното си ежедневие,
тогава, когато всичко в мен викаше!
Последен вик за спасение на
вгорчената ми от грижи душа…
Когато в мен обидата бе надделяла,
и, превръщайки се в жива рана,
пареше до болка сърцето ми…
Намерих го случайно…
Сякаш спасителен пояс за удавник,
хвърлен от Високото,
в бурното море на живота.
Тогава, когато пред мен стоеше
дилемата да бъда или не
това, което бях, или
дали пък да не се родя отново?
Тогава се появи Той и
ми подаде ръка – приятелски.
И каза ми, че трябва повече са се усмихвам…
И да бъда горда!
Повярвах му, реших с усмивка утром да се будя,
независима и силна,
защото само така не усещам болката…
Успях!
Защото в този объркан свят
просто не можеш да оцелееш,
ако не можеш да устоиш
първо на себе си, превъзмогвайки болката,
и после на всички останали,
които имат нужда от твоята ръка,
от твоята усмивка, от твоята блага дума…
Защото: този забързан и динамичен свят
убива в нас чувствата, и ни превръща
в роби на собствения ни безразсъдък и алчност…
Защото забравихме, че сме Хора…
Защото: подадена ръка в миг на отчаяние
струва повече дори от цяло състояние.
Защото: все пак у нас са останали Чувства,
които дремят някъде и трябва
вече да ги будим! Трябва да успеем!
Защото: в противен случай
подлежим на самоунищожение…
А трябва да ни има!
© Нели All rights reserved.
Аплодисменти за стиха!!!6 и усмивка за теб от сърце!