Намерих си
Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани,
подплатени с надежда и луди мечти,
отново открих доброта, не измами.
Мога смела отново да бъда дори.
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.
Редувам ги бавно, после си взимам
частици от себе си оставени там…
Добре ми е тук, реших да остана,
прахът да почистя и да проветря.
Усещам го, ето, съмнение няма –
стеле се ухание на свежи цветя.
И вдишвам дълбоко, затварям очи,
наслада се влива дълбоко с кръвта.
Вълнение, тръпки, топлина и сълзѝ –
преоткривам живота насред красота.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво е !
-
Най-хубаво е да се върнеш
на старо и познато място
и в спомени да се обгърнеш,
но те тъга навяват често...
Добре поне,че си могла
да проветриш тъгата/пепелта!
Не само любовта покрива тя-
от нея страда всяка красота!!
За пръв път те чета,Надя и ми хареса стихът ти,който е динамичен и изискан!Аз коментирам в стихове,когато нещо ми хареса... -
Хареса ми!
-
Всеки си го има, но някои не знаят че е в тях.
-
Благодаря Ви! Желая едно красиво, тайно ъгълче за всеки
-
Браво, Наде! Пък аз си имам едно сакрално място в сърцето...
-
И аз така - анализирам със себе си, прочиствам, проветрявам.... и после, като нова. Поздрави, Надя!
-
Честит празник на цветята!😍
-
Хубаво стихче,Наде!Човек се презарежда,когато остане насаме със себе си.Поздравявам те
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
