Намирам себе си в себеподобните
Играя си със вятъра,
общувам с сенките и отраженията
на мъдрите дървета,
които пък говорят си с вселената.
Разбирам птиците
и им строя гнезда,
а те умират, удряйки се в жиците,
и листопадно техните тела
покриват спомените на земята,
които тя записва
със перата
от техните тела...
За вечността със камъните
споря.
Те търсят корените
й в пороя
отминали сезони,
а аз я виждам в бъдещето...
Единствено съм глух и ням, горко ми,
на хората... сред тържището*
--------------
Тържище - пазар
---------------------------------
11.11.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хората са пасивни и хибернертни спрямо природата и законите й!
Пропит от болка стих Гош, но за жалост е всички са еднакви!
Поздрави! -
Това се нарича интимна поезия - за себе си уж, пък то и за другите. За други - не за всички.
-
Благодаря, Мариана.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ПП
Оправих грешката, адаш, благодаря ти, че толкова дипломатично ми пишеш за това на лични. Оценявам го високо!