Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити
в полуздрачна, избримчена от клони, тишина?
Човек търси упование в всемира.
Дар за всеки, високото е скрито в чистота
и тачи ни с протегната приятелска ръка.
Пленително, щедро величие
разлиства за нас далечни омайни картини,
частици от магията на планината.