(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш.
Забелязал съм туй нещо,
и в живота понякога тъй ще се случи:
има събитие, начинание или среща,
приключваш го, а то не иска да се приключи.
И над мислите си понякога нямаме власт, уви.
Стигаме до нежелателни изводи, криви сметки.
И стихчетата понякога се получават многопластови. ...