Измъчих тънкото перо на словото...
Безбройни думи, празна суета!
Тежи в душата ми на времето оловото...
Попивам сивотата на деня.
От Хаоса се раждали вселените.
Звездите, казват, виждат се след взрив.
Какво ли ражда чувства - споделените?
Какво запалва погледа щастлив?
Опитах с Любовта да вляза в действие -
свободна роля, зрители, антракт...
Героят - главен... После пак заместване...
Аплодисменти! По-добра е! Факт! ...