Направи ми кафе
Тази сутрин съм бяла и розова
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е.
Стига с тоя часовник! (Какво си хлапе!?)
Ще те нагъделичкам до пръсване!
Всъщност, чакай - защо не направиш кафе?
Тази нощ беше просто вълшебница!
Още пълна с нега, помежду ни лежи.
На бонбонени капки, кръвта ми обсебила,
по очите ти, с облачни лапи пълзи.
Престани да ме мериш с възглавници!
Ставай бързо! Броя не до три, а до две!
Пак ли почваш с това... Що за навици?
По-добре да ми беше направил кафе.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за хубавите думи!
-
много приятно, живичко!
-
Сигурна съм, че е направил кафе... после... Толкова ме зареди! Какво да правя сега - ще бягам в къщи ... за кафе.
-
Много нежност, светлина и красота има в този Ти стих. И тъй като Митко Никифоров вече е използвал думичката, която и аз исках да използвам... ще добавя към нея - Много, Много Готино, Радост. Поздравявам те!
-
Закачливо стихотворение, което ми напомни, че някога и аз съм бил млад и съм се олежавал с любимия човек до себе си. А сега какво да правя на моите 114 години? Ше се кандитатирам вероятно за дълголетник на София.
Поздравление Радост! Релаксира ме с този стих. А наистина имах нужда точно от това!
С най-сърдечен поздрав: Мисана -
...абе...не се дърпА много кафето може и после :Р
Готино, Рег!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изтекоха като река в морето.
Добре че има как да се запазят
макар във няколко предутринни куплета...