Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола.
С ръцете си чертая ти съзвездия,
а тялото ти кръсти се и моли
космическата ми безкрайна нежност...
И аз прониквам. Бавно и безвременно.
Нощта настръхва в шепота на стонът ти.
Трепери всичко земно и неземно.
Дъхът си притаил е даже Бога. ...