Направо от сърцето
На дъщеря ми Василена
Обрулена от ветрове, захвърлена на кръстопът,
окаляна до колене, обърнала съм гръб.
В мислите съм винаги на път,
на целия свят обидена до болка жестока, нетърпима, която
като мъгла се стеле на талази,
в душата ми крехка, до лудост ранима.
Безсънни нощи, безброй изпушени цигари.
Сподавени ридания и дълго сдържани сълзи,
но една от тях безшумно се отрони и опари
в съня на моето дете невинните очи. ...