Напразно

Aug 29, 2018, 12:11 AM

Poetry » Phylosophy

398 1 5

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.

Небето пазви да разтвори,
душата в миг приюти.
А после с теб да поговори
или пък с мен да замълчи.

Дали звънче ще се намери
или ключето ще се появи?
Напразно чакани химери,
напразно срещнати съдби.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

СветланТонев (Светлан Тонев)

2018-08-31T11:57:51+03:00

Благодаря, anabel7. Понякога си мисля, че всичко е напразно!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-08-31T11:28:03+03:00

Размислих се от този стих...Поздравления, Светлане!
СветланТонев (Светлан Тонев)

2018-08-29T12:04:22+03:00

Благодаря ви, Patrizzia и goblenka. Вероятно нищо не е случайно, но това можем да разберем единствено от дистанция на времето.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-08-29T08:32:03+03:00

Нищо в този свят не е случайно, Светли.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-29T08:26:58+03:00

Нищо не е напразно. Всичко си има смисъл, макар ние често да не разбираме, или не приемаме случващото се. Поздрав и много щастие!