Отдавна ни полъх, ни следа
от любовните диви пеперуди.
В захвата на таз тиха самота,
от спомени сърцето се буди.
И бавно се спускат пред мен
наивните, детските грешки.
Отминал, предишен сюжет
на глупав живот нечовешки.
А с поглед, устремен само напред,
заели са се да гледат очите.
Уви, сърцето с душата в комплект
умело се връщат назад във мечтите...