Когато ми е тъжно, оставям се в тъгата,
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно,
и щастието весело, приляга – незабавно!
Когато аз съм весел – не искам да разбирам,
от думата: „полека“!
Полека! По-полека! Ама, у друга прека!