НАПУК
Из безлюбовните поля
бе времето неблагодарно.
Каквото ме боля, боля! –
на всяка болчица аз вярвам.
Сред здрач и тръни побелях.
Но по-самотна и от гарван –
да ви излъжа не посмях –
със стих и стъпчица невярна.
Преглътнах всичко – смях дребнав,
мълви из тъмни коридори,
лъжи и клетви, и раздори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up