С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест,
зелено внесе в дебрите завчас,
калинково послание поднесе
с лекокрилен пролетен замах.
И скри се в дъхавите люлякови пазви,
разтвори пъпките им във екстаз,
напълни с пориви душите празни,
за да покълне пролет във всекиго от нас.