Dani60 (Йорданка Пешлова)
17 42
Apr 5, 2013, 4:22 PM

Наранено сърце 

  Poetry » Phylosophy
1079 0 3

От мрака идва моето сърце,

по лунната пътека недостигнало

до неизвестни върхове

и в гроба търсило въздишката.

То искаше да бъде замразено

и чувствата във него запечатани

със катинар от детските години

и с девствен сняг от минала тъга.

Опитай пак, сърце!

О, довери ми се!

Опитай пак със онзи

стар, изтъркан ключ

и като арфа с нежна музика

откъсвай черната магия.

Почакай утрото,

но истинското, светлото,

с копринена тъга, полепнала по теб невидима,

и с радостта, но честната,

и с подлостта, потъпкана във твоите нозе.

Но чакай! Чакай!

Иде утрото! И вятърът с разтворени криле

ще те прегърне истински

и ти ще полетиш!

© Йорданка Пешлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??