Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Mar 14, 2009, 9:43 AM

Нарциси 

  Poetry » Landscape
578 0 6

 

В косата ти се разпиляха нарциси,

обречен бях прашеца им да вдишам

и чувствах всички лунни нощи - празници,

и правех всички цветни дни - мистични.

И с медена роса полях градините,

в които те видяха своя пристан,

но трепетно минаваха годините,

в които те забравях, а не исках.

Но никнеха след време нови кълнове,

не нарциси, а пролетни кокичета,

в красиво построени бели стълбове,

в които разпознах теб...

моето момиче.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??