Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно,
зачерта лесно мечтите красиви.
Изведнъж се отрече от думите... Ясно –
блъф е било, че с мен си щастлива!..
Затова и самичък изкачвам нататък
пътя стръмен към мойта Голгота.
И се моля дано този път да е кратък –
да издържа до последната кота!... ...