Извървях всичките си страхове
и себе си обричах на вечни падения
от камшиците на наивността ми сляпа,
бях слаба и опустошена.
В бездната горях заедно със собствените
си надежди и по очите си носих убити
всички чувства и стремежи.
Да не те намерят,
на север прогоних те .
Да избягаш далеч от мен,
далеч от всички.
Но не си виновно ти, ...