посветено...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено.
А чешмите са пресъхнали от плакане,
тъжни са кобилиците по тавани,
окислени са бакърите от чакане
и в окото ми прашинка ще застане.
Само оня бряг (наричаха го Белия),
носи спомените ми за лудо детство.
Незабравен. В обич оцелял е целия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up