Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден,
към хората, познати и далечни,
към страховете, заглушили в мен
гласа на залинялата човечност.
Наричам всяка капчица с любов,
на лодка малка пускам я да плува
към нови брегове. И смисъл нов
добива хоризонта. Колко струва ...