Feb 6, 2022, 1:40 PM

Наричане 

  Poetry » Other
313 0 0

Кога сърцето ми се счупи?
Когато чух,че твоето е спряло!
Времето във сивота изгубих, 
И превърнах се в Жена-махало...

 

Във нея няма празнота - 
дори и тя отплава с тебе!
И взе си всичките Слънца,
а Мръкът си остави в мене..

 

Зазидана в себе си -
стената е във бежово..
пукната чаша -изтичам!

Пръски от спомени
лъщят по лицето ми,
и на Тебе си ги наричам...

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??