Наричане
Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни
сенки тихо шептят
и догарящи свещи
самотата роят...
Забрави ме, безумецо,
пий ме само със стон!...
Блесва ярка светкавица,
тежък удар от клон -
днес конете препускаха
с наранени души -
нощ преди да се спусне
пламна огънят. Спри!
Запокитила спомени
за небъдни надежди
и оголила истини
незараснали, тежки
аз те срещнах, магьоснико,
в късна доба дойде.
Дъжд валя в мойте спомени
парят мойте нозе,
от пътеки избродени
все към тебе летя -
по земята обходена
не поникна трева,
от сълзите изплакани
още тежко боли,
забрави ме, ориснико,
забрави и прости…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Категоричен текст, добри рими, силен финал - с удоволствие прочетох този стих! Поздрав, Дани!
-
"днес конете препускаха
с наранени души - "
Много ми хареса! -
Чудесна поанта, Дани "забрави и прости…" !
Поздрав! -
Много е хубаво!Браво и поздрав!
-
браво
-
...с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Усетих... -
Поздрав,Дани,хареса ми!
-
труден текст, но римата е безпогрешна!
поздравления! -
Тежки думи почти като клетва
Харесах! -
Великолепно,Дани!
Пази се от незнайни безумци-жигосват,без да усетиш...
Поздравления за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
звездици блестят
в лятната вечер.
Между нас
скалите изсичат
криле на орли.
Между нас
сто оки
ракия изтече.
Заспивай!
До теб съм!
Щом ме няма,
боли.
Между нас
е игра,
а прелива
от чувства.
Между нас
пълно с хора.
Те ни чакат
в нощта.
Между нас
има думи.
Лови ги
със устни!
Преглътни като вино!
Заспивай!
Хайде, ела!
Между нас
няма връзка,
каишки, окови.
Между нас
и така, вярвам,
нещичко има.
Заспивай!
и слушай
как чатка
калдъръмът с подкови!
Вран кон процвилва!
Вълшебство.
И знаеш,
че ида!
В сънена
люлка си.
Аз идвам
без време.
Твоя сън
да открадна.
Даже на
бял ден!
Идвам при тебе!
Не хитрувай,
че дремеш!
Хайде,
просто заспивай!
Твоят сън
е за мен.