Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся
и в нея ще положа любовта,
онази родовата ни, орисана,
дошла от древността със светлина.
И тихо ще продумам живи думи,
що въглени са палещи жарта,
та ясно да проблеснат бели друми,
с живецът даващ вярата в света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
/по „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео/