Нарисува ми душата

Jan 2, 2020, 12:27 AM

Poetry » Phylosophy

1199 1 4

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук,
остава пръчка във ръката.
и животът е живот напук
на оная, старата с косата.
Трапезите препълнени с храна,
а душата никой не я пита.
И става скитница от самота
с овехтяла дреха на мечтата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нарисува ми душата

Want to read more?

Random works