Осмелих се ръка да протегнатам нагоре, към синия Рай!Да усетя по-близо моментана желания пролетен май!
Осмелих се във стих да го сложаи окича с венец от цветя,клонка маслинова там да положа,за да бъде по-шарен деня!
Осмелих се да сложа и пъстра дъга,бяла птица на нея да пее.И заслушах се някъде там, в пролетта,топъл дъжд над нас ще се лее!
Ще измие следите от тъжна нега,двама влюбени там ще застанат!Със усмивките ведри на любовта,през дъжда ще възкръсват надежди!
Ще изминат прегърнати през есента,жълти клони пред тях ще разчистват.И така ще дочакат пак пролетта,че през май любовта им започна!