May 29, 2008, 10:19 PM

Нарисувай ме 

  Poetry » Love
1112 1 9
Нарисувай ме през своите очи -
нежна, слаба, уязвима.
Нарисувай ме, дори да не личи
колко сила в себе си съм скрила.

Нарисувай ме за другите незрима
някъде във цветното платно -
късче от измръзващата зима,
песъчинка в морското легло.

Нарисувай ме бездомна, тъжна птица
с разпиляно в бурята гнездо,
литнала от огъня искрица,
младо, неразцъфнало дърво.

Нарисувай ме покорна, мълчалива,
недолюбена от слънцето роса.
Нарисувай ме - за тебе да ме има
облачна след мълния гора.

Нарисувай ме изгряваща Зорница,
заблестяла привечер с тъга,
мъничка, невидима сълзица,
изпълзяла непокорно от гръдта.

Нарисувай ме и тъжна, и щастлива,
нарисувай ме спокойна и добра.
Как ще дойда, как ще си отида?
... Като буря, завещала тишина.


© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??