Нарисувай ми Коледа,
аз и ти пред камина
върху тигрова кожа
и навън да е зима.
Чаши с меден обков
да са пълни със вино,
с дъх на стара любов
и мечти светлосини.
Не забравяй комина,
направи му решетка,
нека бъде невидима,
но от яката плетка.
И когато се спуснат
във среднощния час,
чудесата завинаги
да останат при нас.
© Ивон All rights reserved.