Как се рисува сълза,
като олово натежала
от болка и тъга?
А как се рисува сълза
да искри от радост
като влюбена звезда?
И как се рисува сълза,
прозрачна и чиста
като утринна роса?
С душа се рисува;
ти само пиши -
луната диктува,
звездите в броеница
буква по буква -
нижат стих-плетеница,
а нощната тишина,
обсебена в свойта самота,
пронизва я объркана птица!
Думи – куршуми,
еуфорно щастливи,
неприлично разголени,
своенравни, немолени,
по момински свенливи,
по детски игриви,
ту слаби, ту силни,
ту нежни, ту, експлозивни:
словесни картини -
със сърце разчети́ми,
за очи невиди́ми -
за поети обозрими!
© П Антонова All rights reserved.
Сега мори ме Хамлетовата дилема
и чудя се кой път да поема:
дали да не взема да мина
да лея бира или вино?