Jul 7, 2011, 11:03 PM

Нарисувай миг 

  Poetry
1081 0 14

 

Нарисувай ми, Художнико,

най-красивата измислица,

без да  питаш  скоро ли

ще я видиш някъде политнала.

Нарисувай първо синьото небе

и криле от устрем нарисувай.

Очертай очите на дете,

очи, които никога не са тъгували.

И морето с четка оцвети –

бурно, тихо и дълбоко.

Във ръцете спрели се мечти,

начертай със жълто

техните посоки.

Стъпките вечерни нарисувай,

стъпки, пълни с топлина.

Огъня в домашната камина

и пред нея силуета на жена.

И луна в прозореца рисувай,

после светлосянката на устните.

Затвори очи,

представи си, докато сънуваш,

тишината на преплетените пръсти.

В утрото рисувай слънчев лъч,

който се събужда късно

и играе в нечии коси,

начертай усмивка

с твоя смях разпръснат.

Стая очертай, която гледа,

стихнало до утрото мълчи,

шепота прокраднал се

отнякъде неведомо,

в думите му после спри.

 

Нарисувай ми, Художнико,

най-красивата измислица.

Нарисувай миг

и после, ако можеш, си върви...

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??