Нощта разкъса тънката си нощница
и тръгна гладна,
дива,
полугола,
като изхвърлена от ада
грешница,
небрежно разпиляла небосвода.
Едва прикриващ нежната и плът,
ефирният воал почти разтворен,
а изпод него
пълните зърна,
настръхнали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up