Рисуваш черно-бели реалности ―
силуети на несбъднати копнежи и желания.
Щриховаш и напластяваш сенките,
а моливът дълбае контури в душата.
Матираш всичко наоколо,
но една гореща сълза запалва огън.
Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,
подхванал почти невидимите останки.
Тишината се спуска и нежно покрива всичко.
Затварям очи и разпервам ръце,
оставям се на безвремието.
Някъде отъд хоризонта, ...