Какво ти дадоха, мой беден народе?
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек,
когато твоят избор е вече направен,
когато нищо тук не зависи от теб
и ти си за всеки отдавна забравен
Опомни се и действай, дори още днес
преди утре твърде късно да мръкнеш
и скитайки нейде народ без адрес,
неможещ времето в теб да обърнеш. ...