НАРОДНА
Сипе Дядо Господ дъжд с ведро отгоре, от небòто.
Сипе Чичо Ачо вѝно със стакана доле у гърлòто.
Дядо се задъха, свърши сили и бактиса.
Чичо не миряса, още лочи, не напи са.
Слънце пекна, изгори земята, цяла се напука.
Месец светна и полека сви са, сгъна са на въглен.
Чичо Ачо по бъчвèто, ей го още с пръсти чука
и за още пита, попопържа и кат тъща мънка.
Че разсърди стара Бога, Бог не люби да загуби
и до дъното изскуба всяка лòза пръчка, хем без милост.
Но не знаеше горкият, че чичèто пие, не винò от зърно, ...