Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да се вдигаш без да ставашзадминала поредния си влак.
Отваряш пътеписа на живота,а в него чужди думи те зоват –но опитът не може да е опитщом сам не си жигосал свойта плът.
По белезите знаеш, че си падал,по бръчките личи, че си живял,по топлата усмивка – че си давал,по грубите пети – че си вървял.
По тялото прочитай редовете,когато си на дъното – мълчи!Във тъмното душата ти ще светиза този, който може да чете.