(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане.
А сега как е? Запълни ли мястото,
което някак празно зееше
и болеше, когато се смееше?
Всъщност, лявото ли бе или дясното?
Май и ти не знаеш кое. Аз да реша?
Караш ме да се смея, Адаме!
Как ребро да знае къде да застане? ...