Насаме със самотата
Ти си далече някъде в нощта,
а аз съм тук - сама със самотата.
И образа ти, сякаш от свещта,
отблясъците пак рисуват по стената.
И насаме със свойта самота
оставам пак – така съм прокълната.
Изваях те с ръката на скръбта
и тихо настани се във душата.
Във чашата със вино се таи
усмивката ти, твоят светъл лик.
Часовникът минутите брои, ...