Dec 9, 2005, 5:17 PM

Насаме със смъртта 

  Poetry
977 0 8
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??