Наша самота
Труден си, но аз съм упорита,
ситен морски пясък ти, а аз вълна.
А нима не е вълна разбита
всяка моя или твоя самота?
Нека бъде наша самотата,
длан във длан да плашим с теб страха,
да открием нашето нататък,
не преди, и не тогава, а сега!
© Владислава Генова All rights reserved.
Поздрав!