Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя, тъдява?
Пъхнала се и... заспала,
нито мърда, нито шава.
Няма мъркане издайно,
всичко някак е потайно.
Минал ден и... огладняла.
За водица зажадняла.
Рекла тя да се измъкне
тихо, мирно, без да гъкне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up