Нашата есен
Старото злато на нашата есен
дава надежда за топлина,
аз се загръщам с теб като с песен,
след лятото дълго, отнело страстта.
Птиците вече не пеят в гората,
есенен дъжд ръси брега,
слънцето вече не гали косата ми,
вятърът тъжно свири с уста...
Колко са много мечтите ни, помниш ли,
чакат ли нашето днес и сега,
колко са дълги без обич и дните ни, ...