Нашата есен
Нашата есен
Старото злато на нашата есен
дава надежда за топлина,
аз се загръщам с теб като с песен,
след лятото дълго, отнело страстта.
Птиците вече не пеят в гората,
есенен дъжд ръси брега,
слънцето вече не гали косата ми,
вятърът тъжно свири с уста...
Колко са много мечтите ни, помниш ли,
чакат ли нашето днес и сега,
колко са дълги без обич и дните ни,
колко целувки умират в нощта...
Аз те обичам, но есен затрупа
със златни, но мъртви листа любовта,
аз те копнея, но бялата зима,
ще стопли ли с огън самотни сърца...
© Таня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сезоните вътре и отвън, ни карат да чувстваме и творим!
Харесах! -
Рая! Старото злато става все по-ценно с времето, дори е безценно! Сърцата ни са златни и не защото са получавали, а са раздавали и давали обич, огън и красота, и никога не са се щадили! Да, тъжна е есента, есента на нашата обич, макар и красива...
Благидаря ти, че се отби!
-
Прекрасен стих. Есенна изповед. Въпреги тъгата, есента е красива! Не случайно я наричат златна., златни са и сърцата ни вече - трябва и да ги щадим и да ни благодарят за тях и деца и внуци. Позлатени са и косите ни, че са събирали златни листопади за душите ни. Все още слънце и топлинка сме съхранили в себе си и много любов, разбира се!
-
Ева!
-
!!!
-
Може така да мисли Емили, аз допълвам, че и тъгата върши същата работа, а оная необяснима мъка, която причинява вечната и святата и е ненадминат виртуоз - творец, ражда шедьоври! Наздраве, за нас!
-
Мдаа, огънят в гората е нашественик и присмехулник, а в камината- тих и загадъчен странник! Многото лица на стихиите... Хм, "лошото време и настроение понякога раждат най-красивата поезия" - цитирам по памет една мисъл на Емили Дикинсън. Хайде, наздраве с едно какао за лошото време!
-
Първо ще ти благодаря и после ще те извиня, Чоно! И тук вали вече цял ден и цялата петъчна вечер! Доволството се подхранва от загадъчния пращящ огън в камината и едно горещо какао!)))
-
Таня, ако знаеш само какъв дъжд пердаши над Ст. Загора от няколко часа! И както обичам студа и лошото време, ми идва да грабна химикала и да извъртя нещо за късната есен на едно доволство(това е твой израз)! Извини ме, че ти се натресох отново, но ми е навик да си препрочитам нещо, което ми е харесало!
-
Благодаря, Венета! Аз също не обичам студа и зимата, но те имат свой чар и са сезони на тъгата...Любовта също има свои сезони, които я правят толкова неповторима...
-
Есента не е моят сезон - включително и по причина на това, че лятото си отива, а идва зимата. Но все си повтарям: кълновете на пролетта се залагат в най-студените есенни дни. Сигурно и с любовта е същото. Хубави стихове - образи, чувства, песенност. Поздрави!
-
Зимата на нашето...доволство, тогава да е, Чоно!
Есенна, малко тъжна, но красива, Гаврил!
Благодаря, че се отбихте! -
Красива картина от емоция!
-
Есента умее не само да погребва листа, но пък се задава зимата, зимата, която не винаги предизвиква недоволство(без да визирам "Зимата на нашето недоволство", разбира се)!
Привет, Таня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че хареса, Мина! Благодаря!