Oct 15, 2007, 2:26 PM

Нашата любов 

  Poetry
836 0 4


Отричана милион, безбройни пъти,
забравяна на прага на съдбата
сега тя проси там, на кръстопътя,
за твоето сърце, за свободата.
Раздирана от бури и стихии,
задирана от чужди й мъже,
разкъсана, самотна и разбита,
търсеща спасително въже...

Сега е там - тя плаче унижена,
изстинала, забравила добро.
Кажи ми ти, това ли преди време
бе нашата объркана любов?

-------
Излъгана
в очите ти поглеждам,
че те разкриват твоята измама.
Сега проглеждам,
чак сега проглеждам!
и виждам, че във тях ме няма...

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??