Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства
и въздишки.
Ти ме изпълваше цялата -
мен -
като вода свойта мъничка ваза.
Тогава Времето замря,
че може да се спре доказа,
че можеше да спре. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up