Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи.
Писмото ни в тетрадка обща се започна,
скоростта му на перото хич не бавна.
Със сила обща на щастието поточна,
в кръвта ни зарежда по линията плавна.
История нова на живота ни започна,
по страниците избелели неписани отдавна.
Редовете сякаш никога не съм ги виждал, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up